Редизайн на уебсайт: защо се налага?

Редизайн на уеб сайт

Какво e редизайн на уебсайт?

Всеки уеб сайт е съвкупност от три основни компонента: Графично оформление, функционалности и съдържание.

И докато в повечето случаи съдържанието на уеб сайта се променя относително редовно – добавя се нова информация, нови продукти, промоции и новини, то графичното оформление и функционалностите на сайта обикновено остават непроменени с години.

А това добро ли е или лошо, ще попитате? Добър въпрос с нееднозначен отговор!

От една страна, неизменното графично оформление на сайта играе положителна роля. Външният вид на сайта е и негова „визитна картичка“ и идентификация на самата фирма-собственик. Хората, които редовно посещават този сайт, донякъде свикват с дизайна му и започват да се чувстват в него „като у дома си“. Това, естествено, може да има само положителен ефект.

От друга страна обаче, както технологиите в областта на компютрите, така и Интернет технологиите, се развиват главоломно.

Само за няколко години както хардуера, който ползват потребителите, така и технологичните похвати, които се ползват при изграждането на уеб сайтове, се сменят с цели поколения напред! Изграден само преди две-три години сайт изглежда вече остарели не работи добре при новите версии на браузъри и устройства, които потребителите ползват.

Тук е важно да се подчертае експлозивното развитие на мобилните технологии.

Днес вече над 80% от посещенията се извършват през мобилни телефони и таблети, а визуализирането на сайтовете през подобни устройства има своята специфика, която задължително трябва да се вземе предвид при изграждането на всеки сайт.

Това няма как да е било съобразено при сайтове, изграждани преди пет, шест или повече години.

Затова, изключително важно за успешната работа на всеки уеб сайт е поне веднъж на три до максимум пет години той да претърпи редизайн – преработка на общото графично оформление, програмния код и функционалностите.

Кое точно налага редизайн на уеб сайта?

Както вече казахме по-горе, в наши дни Интернет технологиите се развиват с главоломна скорост, и ето какво имаме предвид:

Разделителна способност на екраните

Преди около десетина години, най-разпространената операционна система беше Windows XP, която стандартно се инсталираше с разделителна способност на екрана от 800 х 600 пиксела. Повечето хора не променяха тези стандартни настройки и преобладаващата част от посетителите на сайтовете в Интернет бяха точно с тази екранна резолюция (разделителна способност) – 800 х 600 пиксела. Затова и повечето сайтове, изградени в тези времена, бяха оптимизирани точно за тази разделителна способност

В наши дни Windows XP вече отдавна е излязла от употреба и не се ползва, а се появиха цели поколения нови операционни системи – Windows 7 и 8 и най-разпространената днес – Windows 10.

Windows 7 се инсталираше вече със стандартна разделителна способност от 1024 х 768 пиксела, а Windows 10 автоматично определя най-добрата разделителна способност на монитора, и на съвременните монитори обикновено се инсталира с доста по-висока разделителна способност, характерна за екраните с висока резолюция (HD) 1920 х 1080 пиксела.

Ето защо сайтове, изграждани преди десетина години и оптимизирани за резолюция 800 х 600 пиксела, гледани със съвременните операционни системи и на модерни монитори, изглеждат дребни и невзрачни, текстовете им са трудно четими на съвременните монитори, а някои от функционалностите им просто не работят, защото вече не се поддържат от съвременните браузъри. Типичен пример за това е технологията на Macromedia наречена Flash, която преди десетина години беше „на гребена на вълната“ при изграждане на сайтове, а днес не само че е забравена и не се поддържа от браузърите, но е и отречена.

Интернет технологии, браузъри и Google

Развитието на технологиите, които се използват за изграждането на уеб сайтове, също е сериозен фактор който, освен чисто естетическото въздействие, има и огромен търговски ефект за всеки сайт.

Преди години, най-разпространеният „метод“ за уеб дизайн на сайтове бяха така наречените „HTML таблици“. При този метод, графичните и текстовите блокове, от които се състоят сайтовете, бяха софтуерно дефинирани подобно на клетки от една голяма таблица. Това беше начинът, по който се изграждаха всички сайтове още от зората на съвременния Интернет – началото на деветдесетте години на 20 век – и продължи почти до края на първото десетилетие на 21 век.

Още от 1998 г. обаче, в Интернет средите започна да се говори за „семантично кодиране“, за изключително използване на стилови множества (CSS), както и за пълното разделяне на съдържанието от дизайна. За да не се впускаме в сложни технически описания ще кажем, че тук нещата опираха до това кодът, свързан с визуалното оформление на съдържанието, да бъде напълно отделен от самото съдържание – текстът в страниците. По този начин търсачките (и най-вече Google) много по-ефективно „обхождаха“ сайтовете и много по-прецизно ги класираха в резултатите от търсенията.

Макар и за това семантично кодиране и интензивното използване на CSS стандартите да се заговори още през 1998, то навлезе масово в изграждането на сайтове едва след 2006 – 2008 г, заедно с развитието на по-добрата поддръжка на тези технологии при повечето съвременни браузери.

В момента практически всички нови сайтове се изграждат единствено с тези технологии и те се считат за единствено приемливи по отношение на стандартите в уеб пространството. Освен по-доброто класиране при търсенията, тези технологии позволиха и съществено по-бързо зареждане на сайта, което също има положителен ефект върху работата му.

Огромен тласък в развитието на Интернет технологиите даде и все по-широкото приложение на HTML 5. Макар и наглед само една крачка напред спрямо предходната версия – HTML 4.1, новата версия на езика за визуализиране на уеб съдържание HTML беше сериозен качествен скок в Интернет технологиите, а широката му поддръжка от модерните браузъри го направи задължителен елемент от всеки съвременен уеб сайт.

Web 2.0

За концепцията Web 2.0 се заговори още през 1999, но за пълноценното въвеждане на тези стандарти се изискваше доста повече време. Web 2.0 стандартите започнаха да навлизат по-масово в изграждането на уеб сайтовете едва след лавинообразното напоследък развитие на социалните мрежи като Facebook, Twitter, Instagram или LinkedIn.

Какво с същност представляват стандартите Web 2.0?

Според Уикипедия, терминът Web 2.0 се свързва с подход, при който се дава приоритет на интерактивността, на споделянето на информация както между самите потребители, така и между потребителите и собствениците на сайта.

Web 2.0 подходът се характеризира с това, че посетителят на сайта не е вече пасивен „консуматор“ на съдържанието, а активен участник в развитието на сайта. Сайтове, изградени по Web 2.0 стандартите, обикновено съдържат множество интерактивни функционалности като възможност за коментиране на публикациите, даване на оценки на съдържанието, както и възможност за споделянето му с други потребители или социални мрежи.

Web 2.0 сайтовете вече бяха и места за социални контакти, свързани по един или друг начин с бума на социалните мрежи, и се превърнаха в мощни инструменти за комуникация и онлайн сътрудничество между собственика на сайта и неговите посетители.

С развитието на социалните мрежи, интерактивните функционалности на Web 2.0 доказаха своя сериозен ефект за повишаване ефективността на сайтовете.

По тази причина, след 2010 сайтовете вече придобиха съвсем нов облик и задължително включваха някаква форма на интерактивност и интеграция със социалните мрежи, а сайтовете, в които това липсваше, изглеждаха безнадеждно остарели и не в крак с времето. Редизайнът просто се налагаше …

Мобилните устройства и адаптивния дизайн

През последните десетина години сме свидетели на експлозивно развитие на мобилните телефони и таблети, известни още като „мобилни устройства“.

По последни данни (краят на 2020 г.), вече над 80% от Интернет трафика се извършва през мобилни устройства, а сайтове, предназначени да бъдат разглеждани на нормален компютърен монитор, вече трудно могат да се поберат на сравнително малките екрани на тези устройства.

Всичко това буквално преобърна света на Интернет и външния вид на сайтовете. Докато досега всички сайтове се „ширеха“ на ставащите все по-големи и все по-качествени компютърни монитори, с навлизането на мобилните устройства те трябваше да отидат точно в другата крайност – да се „съберат“ върху миниатюрния екран на телефон!

Уеб дизайнерите обаче не искаха да се разделят и с „комфорта“ от ползването на огромните пространства на компютърните монитори, и затова се прие „компромисно решение“. Сайтовете започнаха да се изграждат в две визуални версии – една за нормални монитори, и една за мобилни устройства. Така се появиха известните „мобилни версии“ на сайтовете. Те представляваха „орязани“ откъм дизайн версии на основния сайт, които можеха успешно да се разглеждат върху малките екрани на телефоните.

Бързо обаче се установи, че този подход не беше особено удобен. Налагаше се разработчиците да изграждат на практика дизайн на два сайта, а собствениците и да поддържат два сайта – един за нормални екрани, и един за мобилни устройства. Често дори и съдържанието на тези два сайта се различаваше.

По тази причина, също толкова бързо, в Интернет навлезе и така нареченият „Адаптивен дизайн„, известен още като Риспонсив (Responsive) дизайн.

При този подход сайтовете вече „автоматично“ разпознаваха размера на екрана на посетителите и адаптираха всички елементи от дизайна (размер на шрифтовете, илюстрациите и навигацията) към размерите на конкретното устройство.

Адаптивният дизайн бързо се наложи, и в наши дни вече сайт, който не е изграден с тази технология, не само губи по-голямата част от потенциалните си посетители, но и се счита за напълно не в крак с времето.

Дори от Google още в началото миналата година официално съобщиха, че сайтове, които не са изградени с адаптивен дизайн, няма да се появяват в резултатите от търсенията с мобилни устройства. Това с други думи значеше, че сайтове които не бяха „адаптивни“, автоматично губеха около 80% от посетителите си.

В заключение …

Макар обикновено да включва и много промени във визията, основната причина периодичният редизайн на сайта да е наложителен далеч не е свързана само с визията.

В света в който живеем, технологиите се развиват толкова главоломно, че за няколко години се сменят цели поколения устройства, софтуер, браузъри, и комуникационни средства. Предвид факта, че Интернет вече се е превърнал в кръвоносната система на съвременния свят, неизбежно уеб сайтовете са първите, които се налага да реагират на всички тези промени.

Ако дизайнът и технологичното решение на Вашия сайт не са били променяни от три или повече години, твърде вероятно е те да са остарели и вече да се налага редизайн и пълна технологична преработка на сайта. Консултирайте се с Вашите уеб дизайнери и предприемете нужните мерки.

Възможно е, без да усетите, Вашият сайт вече да е изостанал от времето и че вече да не помага на бизнеса Ви, а по-скоро да му пречи. Не позволявайте това да се случва.

Успех в Интернет!
Атанас Георгиев

Може да харесате още...